Характеристики на метода.Като
цяло Монтесори отказва да определи системата си като „методът на
Монтесори” и непрекъснато повтаря, че се касае за „един” метод роден от
нейното съзнание, но всъщност „един” естествен метод, който не е
създаден, а открит по време на нейния опит.
Тя казва, че в „къщите”
не може да се види методът в действие, а единствено детето, такова
каквото е в действителност и такова, каквото обществото го принуждава
да бъде.
Училището бива доведено до три основни пункта: подходяща среда, смирен/скромен възпитател, образователен материал.
ПОДХОДЯЩА
СРЕДА: не се намеква единствено факта, че всички домашни предмети са
подходящи за детето, а и, че и спокойния и подреден ритъм е този, който
отговаря на детето. Съвместното обучение, обратно, предполага, че
всички деца трябва да следват един и същ ритъм, който абстрактно казано
и усреднено – не отговаря на ритъма на никое дете: преди всичко, защото
ритъма на възрастния е този, който доминира в традиционните училища,
един конвулсивен, действащ ритъм, изключително далечен от този на
детето и между другото много чужд за него.
СМИРЕН УЧИТЕЛ:
Учителя/ката не учи детето на своята истина, не се мъчи да прелива в
детето своите знания, а насочва (и именно, наричат я директорка*)
дейностите на детето, тези дейности, които му позволяват да развива
духа си по свободен начин, да се наслаждава на безкрайната си енергия и
възможности, същите, които традиционното училище и обществото
непреклонно подтискат.
Смиреността на, скромността на учителя трябва
да се разбира в смисъл, че не бива да се замества природата, а само (и
това е една нелека задача) да премахне препятствията, които пречат на
неговото пълно разгръщане.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН МАТЕРИАЛ: Типичният
материал в „къщите” представлява предимно една съвкупност от предмети,
които имат за цел да възпитават сетивата и чрез тях да се поставят
основите на разума, и на всяко друго морално и интелектуално развитие.
Научният
термин поставя една двусмисленост в значението: изглежда така, сякаш е
бил поставен от Монтесори, на базата на лабораторни експерименти,
изцяло чужди на училището. Всъщност Монтесори настоява винаги на факта,
че изборът на материали е изключително избор на самите деца и, че тя
просто се ограничава до практическата реализация.
Затова Монтесори поощрява в училищата си произхода на избори, били те позитивни или негативни, да произлизат от самото дете.
Между временно детето избра:
1) ПОВТОРЕНИЕ
НА УПРАЖНЕНИЕТО. За възрастните, повторението може да изглежда излишно,
досадно, незадоволително, но за детето това пътят, чрез който учи.
Именно, то изпълнява дадена дейност, докато не се справи перфектно.
2) СВОБОДЕН
ИЗБОР. Детето може да избере материалът, който иска и да го задържи за
времето, което иска: изборът се извършва сред материалите дадени на
разположение и, който нарочно не е много богат. Монтесори твърди, обаче
че, изборът на материали е бил направен именно от децата. Постепенно
изборът се е стеснява и отпадат доста материали, тъй като не
представляват интерес и следователно, останалият материал е този, който
децата от всички части на света са избрали.
Едновременно с това се
подчертава, че времето за употреба на материала, трябва да бъде доста
разширено, доколкото постоянното преминаване от един материал на друг е
третирано като липса на интерес към предмета, именно от децата, които
все още не са „нормализирани”.
3) КОНТРОЛ НА
ГРЕШКАТА. Материалът е структуриран по начин, по който грешките са
явни, сами по себе си. По този начин, учителя/ката е освободен/а от
неблагодарната задача да показва грешките, нещо което в традиционните
училища е основната му/й задача.
4) АНАЛИЗ НА
ДВИЖЕНИЕТО. Всяко движение трябва винаги да бъде перфектно. За тази цел
е необходимо по-сложните движения да бъдат разделени на по-прости,
такива каквито могат да бъдат възприети по перфектен начин. Касае се за
един фундаментален принцип на Монтесори, наподобяващ картезианският
принцип на „ясно и отделно” и, който се противопоставя изцяло на
глобалния принцип на Декроли.
5) УПРАЖНЕНИЯ ЗА
ТИШИНА. Не се касае за тишината изисквана в традиционните училища като
ниво на звук, достатъчно нисък за да не пречи на урока, а за едно
спечелване на детето, плод на едно забележително усилие. Децата се
подканват да избягват всякакъв звук и бавно се достига до един етап на
пълна тишина, която изважда цяла поредица от звуци, които обикновено не
се забелязват. Следователно това е дейност, а не липса на дейност, едно
внушително спечелване на детето.
6) ДОБРИ
МАНИЕРИ. Всяко дете уважава другото, чака търпеливо реда си за която и
да е дейност. Скандалите и конфликтите са липсват изцяло. Във всяка
една ситуация се установява спонтанно сътрудничество.
Остава разбира се важният въпрос, дали моралното и общественото възпитание могат да се разрешат само с добри маниери.
7) РЕД
В ЗАОБИКАЛЯЩАТА СРЕДА: Винаги и абсолютно перфектен. Децата дори не
могат да си представят да не поставят нещата винаги на място. В която и
да е ситуация. Външният ред е израз на вътрешният ред.
8 ) ХИГИЕНА НА ЛИЧНОСТТА. Бива следена стриктно.
9) ПИСАНЕ
И ЧЕТЕНЕ. Писането се изучава като сетивно упражнение, копирайки и
разпознавайки буквите от азбуката. В последствие детето само открива
механизма на писане. Това е сензорно упражнение: детето пише дори думи,
чиито значение не познава, дори и чужди думи. Едва по-нататък си дава
сметка за значението на думите като едно следващо откритие, отделно и
различно от механизма на писане. Чак тогава детето започва да чете
книги и всичко, което му попадне пред погледа.
Освен това биват отменени:
1) ИЗПИТИ И ПРОГРАМИ. Детето само си построява собствена програма и материалът му помага да се самооцени.
2) ГРУПОВИ
УРОЦИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ-УЧИТЕЛИ: в някои случаи е възможно учителят/ката да
говори общо на група от ученици, но по принцип се обръща винаги към
отделното дете, основно за да обясни накратко и просто употребата на
материала.
3) ИГРАЧКИ: считани са за изцяло
невъзпитателни, биват поискани от детето поради липса на подходящ
материал, но при наличието на такъв биват незабавано изоставени.
Монтесори твърди, че много пъти е поставяли между материалите играчки,
някои от които прекрасни, с неминуемия резултат – никое дете не ги
взима.
*Директорка в случая от лат. в съвременния италиански
'direttore; direttrice' запазва значението си на 'насочващ/а;
посочващ/а'. (бел.пр.)Източник:http://www.giovannidesio.it/montessori%20web/caratter.htm