Аз съм учителка, но отскоро разбрах за Монтесори педагогиката и то защото синът ми има проблеми. Изглежда ми на един напълно естествен за детето процес. За съжаление методиката, по която се обучават сега децата ни е коренно различна.

Характеристики на метода.

Като цяло Монтесори отказва да определи системата си като „методът на Монтесори” и непрекъснато повтаря, че се касае за „един” метод роден от нейното съзнание, но всъщност „един” естествен метод, който не е създаден, а открит по време на нейния опит.
Тя казва, че в „къщите” не може да се види методът в действие, а единствено детето, такова каквото е в действителност и такова, каквото обществото го принуждава да бъде.
Училището бива доведено до три основни пункта: подходяща среда, смирен/скромен възпитател, образователен материал.

ПОДХОДЯЩА СРЕДА: не се намеква единствено факта, че всички домашни предмети са подходящи за детето, а и, че и спокойния и подреден ритъм е този, който отговаря на детето. Съвместното обучение, обратно, предполага, че всички деца трябва да следват един и същ ритъм, който абстрактно казано и усреднено – не отговаря на ритъма на никое дете: преди всичко, защото ритъма на възрастния е този, който доминира в традиционните училища, един конвулсивен, действащ ритъм, изключително далечен от този на детето и между другото много чужд за него.

СМИРЕН УЧИТЕЛ: Учителя/ката не учи детето на своята истина, не се мъчи да прелива в детето своите знания, а насочва (и именно, наричат я директорка*) дейностите на детето, тези дейности, които му позволяват да развива духа си по свободен начин, да се наслаждава на безкрайната си енергия и възможности, същите, които традиционното училище и обществото непреклонно подтискат.
Смиреността на, скромността на учителя трябва да се разбира в смисъл, че не бива да се замества природата, а само (и това е една нелека задача) да премахне препятствията, които пречат на неговото пълно разгръщане.

ОБРАЗОВАТЕЛЕН МАТЕРИАЛ: Типичният материал в „къщите” представлява предимно една съвкупност от предмети, които имат за цел да възпитават сетивата и чрез тях да се поставят основите на разума, и на всяко друго морално и интелектуално развитие.

Научният термин поставя една двусмисленост в значението: изглежда така, сякаш е бил поставен от Монтесори, на базата на лабораторни експерименти, изцяло чужди на училището. Всъщност Монтесори настоява винаги на факта, че изборът на материали е изключително избор на самите деца и, че тя просто се ограничава до практическата реализация.

Затова Монтесори поощрява в училищата си произхода на избори, били те позитивни или негативни, да произлизат от самото дете.

Между временно детето избра:
1)   ПОВТОРЕНИЕ НА УПРАЖНЕНИЕТО. За възрастните, повторението може да изглежда излишно, досадно, незадоволително, но за детето това пътят, чрез който учи. Именно, то изпълнява дадена дейност, докато не се справи перфектно.

2)   СВОБОДЕН ИЗБОР. Детето може да избере материалът, който иска и да го задържи за времето, което иска: изборът се извършва сред материалите дадени на разположение и, който нарочно не е много богат. Монтесори твърди, обаче че, изборът на материали е бил направен именно от децата. Постепенно изборът се е стеснява и отпадат доста материали, тъй като не представляват интерес и следователно, останалият материал е този, който децата от всички части на света са избрали.
Едновременно с това се подчертава, че времето за употреба на материала, трябва да бъде доста разширено, доколкото постоянното преминаване от един материал на друг е третирано като липса на интерес към предмета, именно от децата, които все още не са „нормализирани”.

3)   КОНТРОЛ НА ГРЕШКАТА. Материалът е структуриран по начин, по който грешките са явни, сами по себе си. По този начин, учителя/ката е освободен/а от неблагодарната задача да показва грешките, нещо което в традиционните училища е основната му/й задача.

4)   АНАЛИЗ НА ДВИЖЕНИЕТО. Всяко движение трябва винаги да бъде перфектно. За тази цел е необходимо по-сложните движения да бъдат разделени на по-прости, такива каквито могат да бъдат възприети по перфектен начин. Касае се за един фундаментален принцип на Монтесори, наподобяващ картезианският принцип на „ясно и отделно” и, който се противопоставя изцяло на глобалния принцип на Декроли.

5)   УПРАЖНЕНИЯ ЗА ТИШИНА. Не се касае за тишината изисквана в традиционните училища като ниво на звук, достатъчно нисък за да не пречи на урока, а за едно спечелване на детето, плод на едно забележително усилие. Децата се подканват да избягват всякакъв звук и бавно се достига до един етап на пълна тишина, която изважда цяла поредица от звуци, които обикновено не се забелязват. Следователно това е дейност, а не липса на дейност, едно внушително спечелване на детето.

6)   ДОБРИ МАНИЕРИ. Всяко дете уважава другото, чака търпеливо реда си за която и да е дейност. Скандалите и конфликтите са липсват изцяло. Във всяка една ситуация се установява спонтанно сътрудничество.

Остава разбира се важният въпрос, дали моралното и общественото възпитание могат да се разрешат само с добри маниери.
7)   РЕД В ЗАОБИКАЛЯЩАТА СРЕДА: Винаги и абсолютно перфектен. Децата дори не могат да си представят да не поставят нещата винаги на място. В която и да е ситуация. Външният ред е израз на вътрешният ред.

8 )   ХИГИЕНА НА ЛИЧНОСТТА. Бива следена стриктно.

9)   ПИСАНЕ И ЧЕТЕНЕ. Писането се изучава като сетивно упражнение, копирайки и разпознавайки буквите от азбуката. В последствие детето само открива механизма на писане. Това е сензорно упражнение: детето пише дори думи, чиито значение не познава, дори и чужди думи. Едва по-нататък си дава сметка за значението на думите като едно следващо откритие, отделно и различно от механизма на писане. Чак тогава детето започва да чете книги и всичко, което му попадне пред погледа.

Освен това биват отменени:
1)   ИЗПИТИ И ПРОГРАМИ. Детето само си построява собствена програма и материалът му помага да се самооцени.

2)   ГРУПОВИ УРОЦИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ-УЧИТЕЛИ: в някои случаи е възможно учителят/ката да говори общо на група от ученици, но по принцип се обръща винаги към отделното дете, основно за да обясни накратко и просто употребата на материала.

3)   ИГРАЧКИ: считани са за изцяло невъзпитателни, биват поискани от детето поради липса на подходящ материал, но при наличието на такъв биват незабавано изоставени. Монтесори твърди, че много пъти е поставяли между материалите играчки, някои от които прекрасни, с неминуемия резултат – никое дете не ги взима.

*Директорка в случая от лат. в съвременния италиански 'direttore; direttrice' запазва значението си на 'насочващ/а; посочващ/а'. (бел.пр.)


Източник:http://www.giovannidesio.it/montessori%20web/caratter.htm

Благодаря и на Петя и на Галя.Аз отдавна бях чувала за този начин на работа с деца,но лошото е,че много завършили преподаватели са ощетении от знания по тези принципи,поради консервативното мислене на много научни сътрудници и професори,работещи в тази област.
Аз завършвайки втора специалност педагогика,бях напористо обучавана на неща,които въобще не ми вършеха нищо после в работата.
А така е с много учители особено в предучилишна и начална педагогика,а и от тук са ощетени нашите деца.
Родители попаднали на учители за децата си,обучавани дори от часри по метода на Мария Монтесори са щастливци.
Днес прочетох,че GLOBUL инвестира още средства в програмата"Да чуем детските мечти",доколкото аз схванах идеята е да се обучават децата точно по такива принципи,но никой  не казва за метода Монтесори-мога и да греша.За участието на деца в неравностойно положение в програмата от миналата година е бил заснет док.филм - "Намерените деца" на Иван Николов.За съжаление филма май не е пускан в ефира на някои от по-гледаните телевизии.Да се надяваме,че това ще стане скоро и ще е полезно за всеки от нас.
Бъдете здрави.

DarZaMen благодаря ти че си правиш труда да превеждаш за нас. Аз като по-мързелив човек ще пусна тази препратка:  http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=100099.20
Нямам идея дали като за обучение по тази методика има значение факта че децата ни са осиновени, но аз лично включвам част от игрите в домашното меню и Милен се увлича по тях.

Както обещах на някои от вас, започнах да превеждам накратко това, което открих за създателката и едноименния метод: Монтесори
Ще поствам на части, защото така и не можах да преценя кое да отделя като най-важно.
Стори ми се редно да започнем с някои биографични данни.
Странно, но сякаш тази личност и нейният метод са признати по-скоро в по-отдалечените географически държави.


Мария Монтесори

Когато Мария Монтесори създава през 1907 година първата „Детска къща” в Сан Лоренцо - Рим, вече е известна в Италия като една от първите жени, завършили медицина, с феминистките си борби (в Европа вдига голям шум нейното участие на Женският Конгрес в Берлин: 1896) и със социалните си и научни ангажименти във връзка с децата инвалиди.

Методът на научната педагогика, издание написано и публикувано в Чита ди Кастело (Перуджа) по време на първият Специализантски курс (1909), бива преведен и приет от целият свят с голям ентусиазъм: за първи път бива представен един различен и позитивен образ на детето, показан е най-подходящият метод за неговото спонтанно развитие и демонстрирано неговото богато предразположение за културно обучение, резултатите на което, до този момент не са били предполагани и проверени.

Един друг феномен, който заинтересова общественото мнение на цял свят, бива  наблюдението на група от деца, посветени на работа, избрана свободно от всяко едно от тях в климат на спокойно сътрудничество.
Този неподозиран успех, определя една дълбока промяна в живота на Мария Монтесори, която започва научно пътешествие във всички части на света, където се раждат и се развиват нейните училища и където още повече има необходимост от една нова подготовка на обучаващите.

От началото на 1913, годината на Първият Международен Курс проведен в Рим, Мария Монтесори посещава многократно САЩ, Испания, Холандия и много други страни, стигайки до Индия, където остава дълги години, отчасти и заради втория световен конфликт. В Италия се завръща през 1947, след като я напуска през 1934, принудена съвместно със сина си Марио да се оттегли от Opera Nazionale Montessori (Национално Дело Монтесори), което бива формирано от нея през 1924. Това се случва поради опитите на фашисткия режим да насочи Делото и мисълта на създателката към посока, която не се покрива с принципните и възпитателни идеали на Мария Монтесори. Книгите й биват изгорени, първо в Берлин, а после и във Виена, през годините на нацисткото господство.

Повече от 40 години, Мария Монтесори, присъства единствено в разпространяването на метода, но и в научните изследвания в името на освобождаване на детството („истинският социален проблем на нашето време”) и в защита на детето, съществото, което бива забравено и до днешно време, в името на възрастните. След този метод, познат като Откриване на детето и други произведения виждат бял свят: Педагогическа антропология, Самовъзпитание в началните училища, Детето в семейството, Психоаритметика и Психогеометрия, всичките преведени в чужбина, където методът се разпространява все повече. През 1929 бива създадена A.M.I. (Международна Асоциация Монтесори), раждайки се поради необходимостта на един съюз и идентичност на монтесорианското движение.

Но в креативната мисъл на Мария Монтесори се отключват нови интереси. През десетките години на своите наблюдения, тя открива и изтъква „новите черти” на детето и неговата незаменима функция в съхранението и усъвършенстването на човечеството („детето, баща на човека”).

Наред с това, нови творби придружават работата на Монтесори, между които: Тайните на детството, От детството към юношеството, Как да възпитаваме хуманният потенциал, Съзнанието на детето.
Два нови интелектуални и научни успеха са резултатите от това безпределно изследване: космическият мир и възпитание, две визии, които довеждат възпитанието и педагогиката до едно ниво на интерпретация на човешкото образование, което никога и никой в миналото не се осмелява.

Възхищава й се цял свят, както и едни от най-ярките личности на нашият век (Ганди, Фройд, Тагор, Маркони, Едисон, Масарик и т.н.). Мария Монтесори умира в Нордвийк (Холандия), 82 години след рождението й през 1870 в Киаравале, Анкона.
 

Източник: http://www.montessori.it/mariamontessori/index.htm